Забулена вечер, гадаеща младост,
с мечтателен шепот пристъпва едва:
- предчувствия смътни за скърби и радост
в гърдите ми ронят невнятни слова.
Зефири отбулят вълшебна съблазън,
целува я месец по тъжно лице;
- надежди възтържни и тайна боязън
отново вълнуват безсънно сърце.
И сянка припада край сянката в жажда -
преплитат се, чезнат по златни листа:
- мечта на мечтата се нежно обажда,
посреща мечтата позната мечта...
Пейо Яворов
No comments:
Post a Comment